Един и същ тип партньор, повтарящо се поведение... Защо понякога сме склонни да повтаряме едни и същи грешки в любовта? Въпреки че понякога се чувстваме жертви на проклятие, всъщност имаме силата да променим хода на нещата.
Възпроизвеждате отношенията си от детството
Когато срещнете някого, когото имате чувството, че сте познавали „през целия си живот“, това усещане за познатост не е непременно добър знак. Но ако някои срещи изглеждат толкова естествени и очевидни, това всъщност е така, защото пресъздаваме нещо от детството си с тези хора. Например тези, които винаги се сблъскват с мъже, които не поемат отговорност за себе си или не изкарват прехраната си, може би са имали баща или майка, които са правили същото. Често е по-удобно да възпроизвеждаме познатия модел, дори да е болезнен, отколкото да се впуснем в неизвестното и да рискуваме.
Също така понякога несъзнателно търсим точно обратното на това, което сме познавали като деца - например свръхсигурен съпруг (който може да се окаже обаче твърде контролиращ или задушаващ...), ако родителите ни не са били емоционално отдалечени. Да вървим срещу родителския модел, като се впуснем в обратната плоскост, означава отново да рискуваме да попаднем в капана на повтаряем модел, който не ни носи удовлетворение.
Не гледате другия човек
Белязани от първите си важни връзки в детството, понякога сме склонни да се спираме на първите сигнали, които ни напомнят за тях, без да си правим труда да погледнем или да изслушаме другия човек. Някои хора са толкова въвлечени в проекцията, че виждат другия човек такъв, какъвто биха искали да бъде, а не какъвто е. Но възпроизвеждането на едни и същи модели може да има и положителна страна: когато има повторение, това е безспорен знак, че то идва от мнас, а не от другия човек. Това е много по-значимо, отколкото ако преживяваме последователни любовни епизоди, в които няма нищо общо. То ни позволява да хвърлим светлина върху един симптом и да му придадем значение.
Ето един пример от частната ми практика:
Александра, на 46 години
В продължение на години, от 25- или 30-годишна възраст, Александра има повтарящ се сън: плаче, а майка ѝ стои отстрани, сочи я с пръст и ѝ се подиграва. Един ден сънува същия сън, но смеещият се е партньорът ѝ. Тя осъзнава, че в подсъзнанието ѝ тези двама души са едно и също лице.
С него тя винаги е имала нужда да бъде успокоявана и това натежало в отношенията им. Затова тя започва терапия. Осъзнава, че ѝ е било трудно да съществува в очите на майка си, и че е търсила именно нейния поглед чрез този на съпруга си. Оттогава тя се опитва да промени поведението си, и да се помири с малкото момиче, което някога е плачело за внимание.
3 съвета, за да не повтаряте същите грешки
- Бъдете обективни спрямо убежденията си
„Любовта непременно ще ме нарани“, „Всички мъже изневеряват“, „Не съм достатъчно добър, за да бъда обичан“...
Опитайте се да направите равносметка на убежденията, които обуславят възприятието ви за света и за любовта, и ви карат да повтаряте определен модел на поведение. Те често произлизат от семейството и от онова, на което сме били свидетели като деца, и което ни е повлияло по един или друг начин; и понякога се самопоканват във връзката ни, без мястото им да е там. Но ако очакваме да получим от партньора си онова, което родителите не са ни дали, връзката е обречена.
- Избройте честно всички red flags
Отделете време, за да изброите нещата, които ви карат да страдате в една връзка. Това ще ви помогне да осъзнаете червените флагове - онези неща, които вече не искате да приемате и които трябва да ви разубедят да продължите напред.
- Не се доверявайте на инстинктите си
Пазете се от известните „пеперуди в стомаха“. За някои хора влюбването е капан: те системно ще бъдат привличани от неправилния човек. Вместо това се опитайте да дадете шанс на някой различен човек - дори и малкият пламък да не е налице отначало - и останете отворени за изненади.